Йерусалим изчезналите храмове – Храмът на Соломон и Божи Гроб

ЙЕРУСАЛИМ
ИЗЧЕЗНАЛИТЕ  ХРАМОВЕ –
Храмът на Соломон и Божи Гроб

Древният Йерусалим

Едни от първите сведения за Йерусалим са от XIV в. Пр. Хр. В древното египетско селище Тел ел – Амарна е запазена кореспонденцията между египетския фараон и неговите управители на външни провинции. Много от писмата са на някой си Абди – Хиба, местен управник на фараонските владения в далечна Палестина: „Това е, което твоят слуга, Абди – Хиба, има да ти каже: „Знай, че този тук Йерусалим не ми е бил предаден нито от баща ми, нито от майка ми, но ми е бил предаден от мощната десница на Самия цар.”




ДАВИДОВИЯТ ГРАД


Твърде оскъдни са сведенията, но е ясно че израилтяните нападат и превземат града, наричан от местния езически култ Йерусалим, т. е. „Творението на бог Шалем”. Давидовият град е разположен върху хребет, който се простира на юг от от високия северен хълм Мория. Давид допълнително укрепва страничните стъпаловидни стени, разкрасява новата си столица с дворец и пренася типично израилтянския символ на власт и законност – Ковчега на завета.
Това се случва в X в. Пр. Хр.
Ковчегът на Завета – знакът на Божието споразумение с Децата на Израел, сключено най-напред с Авраам и сетне подновено чрез Мойсей – бива окончателно настанен в Давидовия град. С това се приключва номадския начин на живот на евреите. Вече усърдно се говори, че скоро ще бъде съграден и Божия дом – бъдещият образец за опорната точка на израилтянското светоусещане.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА ХРАМА

Давид, напътстван от господа, съставя плана за изграждането на храм върху билото на източните Йерусалимски възвишения. Но също както Мойсей, на когото не е съдено да стъпи в Обетованата земя, друг ще издигне Дома Господен – Давидовият син Соломон с помощтта на майстори и материали, доставени от по-развитите финикийски общности. („Книга на Царете”: И като се строеше домът, иззида се с камъни, приготвени на кариерата, така щото нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу в дома като се строеше.) Така Домът на господа бива построен навръх планината, по южните склонове на която се разполага Давидовият град. Предполага се, че днес на това място е бил разположен ислямският Харам – ал – Шариф и джамията Ал – Акса. Този градеж е стъпил върху платформата, издигната от Ирод през I в. Пр. Хр., легнала на свой ред върху по-ранната платформа на Зоровавел от V в. Пр. Хр., която пък е построена върху Соломоновия градеж. Днес обаче липсват конкретни свидетелства за мястото на Соломоновия Божи дом.
 


Джамията Ал- Акса
Разруха и изгнание. 
Вторият Храм...

През 586 г. пр. Хр. Навуходоносор е пред стените на Йерусалим – падането на града е неизбежно, стените му са съборени, Храмът, къщите и обществените сгради – изгорени. Давидовият град е изпепелен и напълно премахнат от бъдещото развитие на Йерусалим. Със смяната на режима в Месопотамия, където по-толерантните Ахемениди от ирански произход заменят вавилонските владетели, юдейските изгнаници, които желаят да се върнат в Юдея, получават разрешение да го направят. Инициативата за въздигане на нов Храм идва от пророците Агей и Захария с изричното разрешение на шах Дарий. Зоровавеловият Храм е издигнат точно на мястото, където се е намирал Соломоновият. Соломоновите възможности и амбиции през X в. Пр. Хр. далеч надвишавали тези на Зоровавел през петия, а Вторият Храм също като възстановения Йерусалим, трябва да е отразявал далеч по-суровите условия на живот....

Йерусалим под властта на гърци и римляни

След Александър за известно време властват Птолемеите от Египет, после през 200 г. пр. Хр. на тяхно място идват Селевкидите – друга династия, основана от един от генералите на Александър, чиято изфънка е Антиох Епифан. Според римския историк Тацит “Антиох IV Епифан се борил да унищожи националното суеверие на юдеите и да въведе гръцката цивилизация, но му попречила войната с партяните... Гней Помпей пръв от нашите сънародници покорил юдеите. И като се позовал на правото на завоевателя, той влязъл в Храма. По този начин всички узнали, че онова място е съвсем празно, без никакви изображения на богове, и че светилището няма какво да разкрие. Стените на Йерусалим били разрушени, но Храмът останал.”



 
Иродовият Йерусалим
През 37 г. пр. Хр. се заражда новата династия на Ирод. През следващите 6 г. Ирод е най-близък съюзник на Антоний, макар че е принуден да се примири с откъсването на някои плодородни територии от царството му, които биват предадени на Клеопатра. През 31 г. пр. Хр. хитрият Ирод съумява да се прехвърли като съюзник на победителя Октавиан. От самото начало Ирод решава да промени лицето на Йерусалим и самото юдейско население, за което Флавий го обвинява: „Най-напред той въведе атлетически състезания през всяка пета година в чест на Кесаря (Август) и изгради театър в Йерусалим и след това грамаден амфитеатър в равнината, като и двата бяха пищни, но чужди на юдейските обичаи”. През 20 г. пр. Хр., през осемнадесетата година от царуването си Ирод предприема грандиозен проект: да възстанови Божия Храм на свои разноски, като го разшири и издигне на по-внушителна височина. Заявлението на Ирод, че ще възстанови Храма не е посрещнато с овации – делата на непопулярния цар рядко срещат одобрение сред поданиците му, но не е в негов стил да търси одобрение.
Ирод играе традиционната роля на елинизиран монарх, хуманист и благодетел в монументални мащаби, строител на грандиозни обществени сгради в страната и в чужбина, много от които като крепостта Антония, говорят открито за другата му основна грижа – да осигури безопасност за себе си и режима.

ИРОДОВИЯТ ХРАМ - Описание на Флавий
„След като премахна старите основи, той положи нови и върху тях издигна Храма (т. е. самото светилище)... И той обкръжи Храма с огромни колонади, като ги изгради всичките в пропорция спрямо Храма и надмина предшествениците си по щедрост, та смяташе, че никой друг не е украсявал Храма тъй великолепно... Долу, започвайки от подножието, където го заобикаля дълбока пропаст, той (Ирод) го обкръжи с огромни камъни, скрепени с олово... 

„Външният периметър на Храмовата платформа е бил свободно достъпен. Следва втори двор, до който се стига по няколко стъпала и който е обкъжен с каменна балюстрада с надпис, забраняващ влизането на чужденци под страх от смъртно наказание. Вътре в този двор е свещеният двор, в който влизат ритуално чистите през източната порта. Вътре в този двор е свещеният двор, в който влизат само свещениците. В този двор е Храмът (Наос), а пред него е олтарът, на който се принасят ежедневно всеизгаряния пред Господа. Същинският Храм, сградата на светилището съдържа Светая светих. В приземния етаж на Светилището се намират „три чудесни творби, прославени по цял свят: светилник, маса и олтар за кадене. Седемте лампи, тъй като такъв брой разклонение имаше светилникът, представляваха планетите; хлябовете на масата, дванайсет на брой, представляваха зодиака и годината; а олтарът за кадене, чрез тринайсетте вида благовония от морето и сушата, както пустинна, така и обитавана, с които беше запълнен означаваше, че всички неща са от Бога и за Бога. Най-вътрешният кът имаше дължина двайсет лакти и по същия начин бе прикрит със завеса от външната част. В него нямаше съвършено нищо: ненакърним, невидим за когото и да било, той се наричаше Светая светих”.

 
ИРОДОВАТА ПЛАТФОРМА

Когато строежът стигна до върха на хълма, той изравни върха и запълни вдлъбнатините близо до стените, и направи горната повърхност гладка и равна навсякъде”. Това е Иродовата платформа. 
Днес повечето изследователи смятат, че днешната заградена мюсюлманска част около „Скалния храм” (Купола на скалата) представлява именно Иродовата платформа. Другата връзка, която се прави е, че Светилището на Храма е свързано със скалата, превърната днес в Светилище под мюсюлманския купол на скалата. 

Летният дворец в Масада
Каквото и да мислят за него поданиците му, Ирод е полезен и услужлив васал на своите римски господари, не на последно място заради своята способност и готовност да поддържа ако не мир, то поне ред в непокорното си царство. След неговата смърт започват междуособици и борба за власт между наследниците му. От друга страна противоречията между юдеи и римляни се изострят, колкото и римляните да са толерантни към покорения юдейски народ и неговата религия.



През 64 г сл. Хр.последният римски префект за Юдея, Гесий Флор станал неволна причина за унищожаването на Светия град, като „изпратил военен отряд да вземе седемнайсет таланта от свещеното съкровище на Храма под претекст, че кесарят ги искал”. При тази вест започват сериозни размирици сред евреите, които постепенно прерастват в страшен сблъсък с римляните. Войната не може да бъде избегната. През лятото на 70 г сл. Хр. Тит – синът на Веспасиян обсажда Йерусалим. Стените на града са сринати, градът – опожарен. Последен остава Храмът. Той също не е пощаден – опожарен, срутен, хранилището на юдейското богатство е ограбено. На връх Мория вече няма да има несметни богатства и ценности – Храмът на Ирод, най-скъпият и великолепен отзвук от Соломоновия блясък е опустошен.
  
СТЕНАТА НА ПЛАЧА


  Няма точни сведения, чрез които да се проследи преминаването към мюсюлманско свещено     място, завладяването и преименуването на храмовете, преосмислянето и пресъздаването на       преданията и традициите. Днешните историци са привикнали с един мюсюлмански              Йерусалим, за тях Иродовата платформа не е нищо друго, освен „Достойното светилище”, т.е.  Харам-ал-Шариф, а върху нея вече стотици години се издига централното светилище,    наречено „Купол на скалата”, а от южната му страна – джамията ал – Акса. Монументът на  Умаядите – Харам-ал- Шариф е проектиран и построен през седми век – платформата е  обрамчена от запад и север с красиви колонади, а в пространството между тях доминират  двата купола – на Акса и на Скалата.
 
Превръщането на Палестина от провинция на Римската империя в християнска Света земя започва от император Константин. Приемането на християнството от Константин по време, когато само сравнително малка част от поданиците му изповядват тази доскоро преследвана вяра е негов личен избор. Основният интерес на иператора е насочен към мястото на Исусовото погребение – извън западната градска стена по време на Константин. Императорът мобилизира държавните ресурси и своите частни, за да изгради един впечатляващ комплекс, доминиран от огромна базилика.

Константин открива под храма на Юпитер Капитолийски на Адриановия форум мястото на Исусовото погребение. „Подир туй императорът издаде свещени едикти и когато осигури в изобилие всичко необходимо за начинанието, заповяда около пещерата на Спасението да се изгради молитвен дом, достоен за Господа, и то с императорско великолепие...Накрая идва най-впечатлчващятя част от целия комплекс, огромна базилика, която се простира на изток от мястото на разпятието чак до Адриановото кардо...” (Евзебий) Така в 335 г се появява новият Йерусалим, Свещеният град, за да замени земния. Тези огромни и пищни сгради, разположени в самото сърце на Римския Йерусалим заменят градския езически храм.

За съжаление християнският Йерусалим на Константин и Елена е сполетян от катастрофа – през 614 г персийците нахлуват в Йерусалим, той е опустошен, а Храмовият комплекс и базиликата на Константин разрушени. През 614 г по време на Император Ираклий светите места са изградени отново от абат Модест. Век и половина след мюсюлманското завземане на Йерусалим църквата „Божи гроб” изглежда недокосната. Много поклонници свидетелстват за нейното съществуване и нейното величие. Но през 1009 г египетският Халиф ал-Хаким, прославил се със своето безчестие и злодейство разрушава отново църквата „Божи гроб”. Претекстът за унищожаването му „камък по камък” е „Слизането на свещения огън”, което той оценил като измама и магьосничество. Възстановена е от Византийският император Константин IV Мономах в периода 1030 – 1048 г.

Византийските архитекти запазват очертанията на ротондата над гроба, но завинаги е изчезнала огромната базилика на Константин Велики. През 1099 г, когато кръстоносците превземат Йерусалим, те намират „Божи гроб” именно в този вид, в който е била възстановена от Константин IХ Мономах. „Църквата на „Възкресението” е с кръгла форма, има 12 монолитни колони..., над олтара се издига мозаично изображение на Христос. Куполът не е затворен с каменен свод, а е оформен от преплетени греди, тъй че църквата е открита отгоре.” Днешната църква „Божи гроб” е построена от кръстоносците в 1 149 г: ротонда над гроба, продължена на север с хор и апсида; под нея – параклисът на мястото, където Елена открива кръста; прилепен до него от юг – двуетажният параклис на Лобното място.
 



арх. Росица Михайлова

ОТВОРЕНО ПИСМО от служители на НИНКН

До:

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ КЪМ 43-ТО

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ИРИНА БОКОВА

ЧРЕЗ НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА ЮНЕСКО – БЪЛГАРИЯ, МВНР

БНК на ICOMOS

Национално сдружение на общините

Камара на архитектите в България

Дружество „Архитектурно наследство“ към САБ

НАИМ – БАН

Асоциация на българските археолози

Асоциация на реставраторите

УАСГ

Средствата за масова информация



УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

С настоящето обръщение изразяваме своята огромна тревога, безпокойство 
и недоумение и остро ПРОТЕСТИРАМЕ срещу Заповед NoРД 09-43/24.01.2015г. на 
Министъра на културата за намаляване числеността на персонала на Националния 
институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) с 12 (дванадесет) щатни бройки,
считано от 01.03.2015г.; изпратена с писмо изх.No33-00-43/27.01.2015г. на министър 
Рашидов до директора на НИНКН.

Това съкращаване „с цел оптимизиране на организацията на дейността в рамките
на определената численост (45 щатни бр.) и разходи за персонал“, приложимо единствено спрямо специализираната администрация, възлиза на 24%! С този крайно недостатъчен щат институтът изключително трудно, и с цената на натрупване на значителни забавяния на сроковете, полагаше и понастоящем полага усилия да осъществява качествено вменените му със ЗКН и приетия „Правилник за устройството и дейността на НИНКН“ функции, правомощия и отговорности.

Недоумяваме как се съвместяват намеренията на правителството за приоритетно развитие на културния туризъм и свързаното с това усвояване на европейските фондове с предизвестеното обричане на гибел на единствената институция, оторизирана от закона да бъде независимият експерт относно опазването на недвижимото културно наследство. Това поражда определени съмнения за тенденциозност, безпрепятствено „усвояване“ на средства.В продължение на години у нас се затвърждава усещането за преднамерено неглижиране, пренебрегване и негативно отношение към института. Чрез периодично намаляване на щата, пенсиониране на „неудобни“ експерти, целенасочено назначаване на случайни, временно изпълняващи длъжността „директор“ - некомпетентни, но вероятно удобни „специалисти“; и с налагане на необоснована, усложнена и крайно бюрократична организация на съгласувателната дейност, всички усилия на малкото останали на работа експерти остават незабелязани и неоценени. Тенденциозно се правят опити да се подрине авторитетът на единствената институция, оторизирана експертно да оценява намеренията за намеса по обектите на културното наследство.Декларираните от коалиционното правителство реформи в най-важните области наживота ни не следва да подминават сферата на културата, защото след време те могат да се окажат фатално закъснели.



Уважаеми госпожи, уважаеми господа,

Намираме за недопустимо чрез това неприемливо и несправедливо решение
да се саботира съществуването и осъществяването на дейността на НИНКН; да се
компрометират и неглижират функциите на национален културен институт, създаден
и функциониращ на базата на ратифицирани от Република България международни
документи за опазване на недвижимото културното наследство.Настояваме за справедлива преоценка на смисъла, морала и логиката на цитираната заповед и разпореждане на Министъра на културата.
Като разчитаме на разбиране и подкрепа от ваша страна, настояваме за възбуждане на дискусия по поставените въпроси, и оставаме на разположение за обсъждане на проблемите.

Актуална схема на позициите в института.jpg


Приложения:

1.Копие от Заповед NoРД 09-43/24.01.2015г. на Министъра на
културата – Zapoved_sakrashtenie.jpg

2.Копие от писмо изх.No33-00-43/27.01.2015г. на МК – Pismo_sakrashtenia.jpg

3.Копие от Отворено писмо до министъра на културата в служебен
кабинет в периода март – май 2013г. – Open_letter_jurist.pdf

4.Копие от Отворено писмо до министъра на културата, вх.No33-00-265/12.06.2013г. в МК –Otvoreno_pismo_Stoyanovich_HQ.pdf

5.Копие от молба за среща с Министъра на културата, вх.No33-00-296/08.07.2013г. в МК – Obrashtenie_Stoyanovich_HQ.pdf

6.Копие от молба за среща с Министъра на културата, вх.No33-00-265/23.08.2013г. в МК – Molba_za_sreshta.pdf

7.Копие от обръщение от служители на НИНКН адресирано до: Министъра на културата (вх.No33-00-390/04.09.2013г. в МК); Главен инспекторат към администрация на Министерски съвет (вх.No20.00-45/04.09.2013г. в МС); Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (вх.No0104/22801 от 04.09.2013г.) – Obrashtenie_institucii.pdf

8.Копие от обръщение от служители на НИНКН до вицепремиера с ресор култура и министър на вътрешните работи, вх.NoМ-10369/13.09.2013г. в МВР – Pismo_MVR_Jovchev.pdf

9.Копие от мотивирано възражение от ръководството на НИНКН до комисията по култура в 42-ро НС, изпратено на 04.10.2013г. – Vuzrajenie_first.pdf

10.Докладна до директора на НИНКН, вх.No9400-1524/12.06.2014г. –  Dokladna_June_2014.pdf

11.Копие от Отворено писмо до министъра на културата (служебен кабинет), вх.No33-00-383/28.08.2014г. в МК – Open-letter_August_2014.pdf

12.Докладна до директора на НИНКН, вх.No9400-1938/04.11.2014г. – Dokladna_November_2014.pdf

13.Постановление на МС No14/31.01.2011г. (обн. ДВ, бр.11 от 04.02.2011г.) за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерство на културата – Postanovlenie_vtorostep_2011.pdf



Цялото писмо:















PREHOD for Sale Коледна изложба на авторски тиражи



ИНСТИТУТЪТ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО – СОФИЯ
представя

PREHOD for Sale
Коледна изложба на авторски тиражи


12 декември – 10 януари 2015
Откриване – 12 декември (петък), 19.00 ч.




Димитър Дилков. Свободен, 2010 - 2014







Димитър Солаков. Преход, 2014. Пъзел от 30 части. Тираж 12 броя





Калин Серапионов. Do you Feel you are Different, 1996-2014





Тази изложба вероятно се определя от понятията ирония и сарказъм. Те са присъщи на изкуството на периода, може би донякъде са признак на обърканост, промяна на ценностни системи, фрустрации, дори отчаяние.

Но през годините откакто българското съвременно изкуство е на световната сцена, самоиронията и сарказмът са едни от неговите инструменти.Като тема безкрайният и мъчителен транзитен период не се оказа особено популярен в нашето изкуство. Сега надеждата ни е, че чрез изложба на привлекателни и занимателни „обекти“, създадени от художници, можем не само да се опитаме да тематизираме прехода, но и метафорично да го загърбим, запазвайки за себе си единствено сувенири.


Галерия ИСИ, бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)
Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка




БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ НА ИКОМОС И САБ – ДРУЖЕСТВО „АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО” КАНЯТ СВОИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ



ОТ 17:00 ЧАСА НА 18 ДЕКЕМВРИ 2014 Г.
В ЗАЛА 2 НА ЦЕНТРАЛНИЯ ДОМ НА АРХИТЕКТА
СОФИЯ, УЛ. „КРАКРА” 11


 1. Осемнадесета Генерална асамблея на ИКОМОС във Флоренция
 Доц. Стефан Белишки

 2. Представяне на проекта „Вяра в Несебър”
 Авторски колектив

 3. Представяне на проекта „Консервация и реставрация на църквата „Св. Параскева” в Несебър - Авторски колектив

 4. Представяне на проекта „Изграждане на капацитет за мониторинг и комуникация при опазване на културното наследство”
 доц. д-р Мариела Нанкова

 5. Честване на юбиляри на дружество „Архитектурно наследство” при САБ през 2014 г.

 6. Представяне на подадени проектни предложения на БНК на  ИКОМОС за 2014 г.
 Доц. д-р Мариела Нанкова

 7. Представяне на „Златните съкровища на гетите”
 Проф. д-р Диана Гергова

 8. Нов паметник в Сеул в листата на ЮНЕСКО „Световно  наследство”
 доц. д-р арх. Елена Димитрова

 9. Втора национална изложба-конкурс за дипломен проект по архитектура на тема „Опазване на недвижимото наследство”
 арх. Габриела Семова-Колева

10. Приемане на нови членове на БНК на ИКОМОС
 Доц. д-р Мариела Нанкова

11. Да посетим изложението MONUMENTO в Залцбург през 2016 г.
 Арх. Димитър Ников

12. Коледни и новогодишни пожелания с чаша и хапка 
 Доц. Стефан Белишки, арх. Габриела Семова-Колева







Наградените от втория конкурс на тема "Опазване на недвижимото културно наследство"



На 13 ноември 2014г. в зала 1 на Централния дом на архитекта, се проведе награждаването на победителите от конкурса. За  журирането бяха избрани специалисти в сферата на опазването:
Председател:  арх. Дафина Барфончовска
  проф. Арх. Евлоги Цветков
  арх. Здрава Ганева
  арх. Габриела Семова-Колева
  арх. Анна Неврокопска

Председателят на Дружество "Архитектурно наследство" арх. Габриела Семова обяви наградените участници.

Представяме ви победителите, които бяха наградени, благодарение на нашите любезни спонсори:

 

I-ва НАГРАДА 

арх.Николай Христов, представител на  БРАМАК връчи наградата екскурзия за двама до Дубровник, Будва и Котор  

на арх. Петя Крумова с проект "Учебен център по опазване на
архитектурното наследство"   разгледайте проекта тук

 



II-ра НАГРАДА

инж. Мирослав Владков, представител на ARDEX връчи наградата офис стол, по дизайн на Henrik Preutz и Nike Karlsson 

на арх. Кристиян Йорданов с проект КРР и адаптация за „Център за развитие на изкуствата” на комплекс “трамвайно депо” разгледайте проекта тук


III-та НАГРАДА

Елена Иванова от CO Solutions връчи наградата лампа от ретро колекцията на Leitmotiv

на арх. Кристина Иванова с проект Ревитализация на комплекс "Захарна фабрика" - жилищна зона. разгледайте проекта тук



НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА 

арх.Явор Банков, секретарят на дружеството, връчи награда от личната си колекция - графика от художника Васил Стоилов

на ланд.арх. Даниела Стайкова
проект „Паметници на градинското и парково изкуство на територията на град София /
Историческа ретроспекция, сегашно състояние и перспективи за тяхното развитие разгледайте проекта тук




Поощрения от Съюза на архитектите:

- НАГРАДА НА САБ - арх.Бранимир Брозиг проект Реконструкция и адаптация на
дом "Родна стряха " в бизнес инкубатор

- ПООЩРЕНИЕ - ланд.арх. Даниела Стайкова проект „Паметници на градинското и парково изкуство на територията на град София / Историческа ретроспекция, сегашно състояние и перспективи за тяхното развитие

- ПООЩРЕНИЕ - арх.Лъчезар Костов проект Археологически музеен комплекс - м.Караач

- ПООЩРЕНИЕ - арх. Петър Петров проект Софийска Света Гора. Ревитализация на
манастир св.Мария Магдалина




Всички участници получиха подаръци, чаши от VOLVOX, а събитието бе нопоено с вината на Villa Terres.



Благодарим на всички за участието и до нови срещи!








Покана за дискусия


Уважаеми колеги,

Дружество "Архитектурно наследство" към САБ, любезно ви кани на дискусия - Проблеми при опазването на недвижимото културно наследство и проектите по оперативните програми.

19-ти ноември 2014г. сряда, от 17:00ч. в зала 2 на Централния дом на архитекта,
София, ул.Кракра 11

Примери, за които ще се говори: Цари мали град, Перпера, Яйлата,  Небет тепе и други.

На вниманието ви са и дипломните проекти от втория национален конкурс-изложба 2014г. на тема- Опазване на недвижимото културно наследство.

Очакваме ви!


За контакти - арх.Явор Банков, секретар на Дружество Архитектурно наследство, 0898 509 947