До:
ЮНЕСКО
ИКОМОС-Париж
Европейски
парламент
Съвет
на Европа
Европейска
Археологическа асоциация
Комисия
по култура – Народно събрание на РБ
Бойко
Борисов,
Министър-председател
на РБ
Симеон
Дянков,
Вицепремиер
и министър на финансите на РБ
Вежди
Рашидов,
Министър
на културата на РБ
Д
Е К Л А Р А Ц И Я
Относно: проведена
дискусия – обсъждане на неправомерни
намеси по значими обекти на културното
наследство. Примери: крепостните стени
в Созопол, църквата “Св. Св. Кирил и
Методий” в Созопол, строежи на Трапезица
във Велико Търново, църквата “Св. Марина”
в Пловдив, църквата-костница в Батак и
др.
Зачестяването на
случаи на намеси върху обектите на
културното наследство, които не се
основават на международно изведените
принципи за опазване на недвижимите
културни ценности, провокираха някои
от нас, занимаващи се с тази дейност
през целия си съзнателен професионален
живот и сдружени в неправителствени
организации като дружеството на
архитектите “Архитектурно наследство”
към САБ и БНК “ИКОМОС”, да инициираме
дебат за професионализма при извършващите
се консервационно - реставрационни
работи по значими паметници. Всички
ние, полидисциплинарни специалисти, за
които дейността за опазване на културното
наследство не е само професия, но е преди
всичко призвание и участ, имаме
високоотговорната задача да бъдем и
коректив при извършване на всички намеси
върху обектите на културното наследство.
Всички международни
документи вменяват на обществото и
най-вече на професионалистите –
специалисти в дейността по опазване на
паметниците на културата, освен да
опазват материалните доказателства за
общото ни наследство, да информират
обществото и да провеждат дискусии за
обсъждане на всички намеси, за които
има и най-малкото съмнение и/или
подозрение, че се извършват неправомерно.
Международните документи, които са
приети и ратифицирани от нашето
законодателство, имат делегиращо право
пред националните документи в тази
област (вж. ПРИЛОЖЕНИЕ 1).
Водени от принципите,
залегнали в международните документи,
разгледахме някои действия по
археологически, архитектурни, художествени
и исторически паметници на културата
– издигането на крепостните стени в
Созопол, преобразуването на църквата
“Св. Св. Кирил и Методий” в Созопол,
покриването на стенописите в църквата
“Св. Марина” в Пловдив с хартиени иконни
тапети, преобразуването на църквата-костница
музей в Батак в действаща църква,
интерпретативната реконструкция на
хълма Трапезица във Велико Търново –
всички те незаконни или законово
укрепени, но в разрез с общоприетите
принципи за опазване на наследството.
Предизвикахме тази дискусия, водени от
тревогата и дълбоката загриженост за
нашето културно наследство, за да се
избягват в бъдеще подобни действия, за
връщане на професионализма на професиите,
занимаващи се с консервация и реставрация.
Това, което обединява
привидно различните изредени по-горе
примери, е претенцията, че чрез изграждането
им в цялост, археологическите паметници
са “възстановени до първоначалния
замисъл” или, че по този начин се
съхраняват за по-късни времена.
„Разкрасяването” на архитектурните
и художествените паметници е с претенцията,
че така се въздейства на българското
национално самочувствие, както и че
това е средство за по-интензивно развитие
на така наречения „културен” туризъм.
Изброените паметници
са едни от най-ярките примери за очевидни
нарушения в консервацията, реставрацията
и социализацията на културното наследство
на България, както и за подмяната на
културни стойности. Грубо са нарушени
залегналите в националното законодателство
и в международните документи принципи
на опазване на недвижимото културно
наследство. Най-подробно тези принципи
са залегнали във Венецианската харта
(приета на 25 – 31 май 1965г.), чието водещо
начало е, че реставрацията “свършва
там, където започва хипотезата”.
Само при коректното следване на този
подход се уважава старината, свидетелстваща
за превратните мигове в историята на
един народ. Само благодарение на този
подход дадено историческо място или
материалните доказателства за културното
развитие на една страна през хилядолетията
биха могли да се опазят в техния автентичен
вид. Дава се възможност за досег до
истинското познание и за възпитанието
на подрастващото поколение в респект
към миналото и пред паметта.
Световно утвърдената
практика на опазване на наследството
се основава на пълно проучване и оценка
на културно - историческата стойност
на паметника, на неговото състояние и
на действия от полидисциплинарен екип,
които гарантират създаването на проект
за консервация, реставрация, социализация
и неговото изпълнение при приоритетна
изява на оригинала и минимална и обратима
намеса. Качеството на тези проекти,
както и основателността за инвестирането
на огромни финансови ресурси, се гарантира
от обсъждането им в широк професионален
и обществен кръг. Във всички гореспоменати
случаи не е ясно кой, в какви условия и
воден от какви мотиви е взел решения,
противоречащи на утвърдените международни,
а и на нашето законодателство принципи,
довели до разхищаването на огромни
финансови средства, които биха могли
да се пренасочат за консервация и
реставрация и на други обекти от богатото
културно наследство на страната.
Съществуват
достатъчно много съвременни методи на
атрактивно представяне на реконструкции
на историческите паметници, без да се
загубва автентичността им и без да се
нарушава културният пейзаж, както и без
да се лишават бъдещите поколения от
досега до автентичните материални
следи.
В действителност
изпълнените консервационно - реставрационни
работи насърчават една измислена
археология, скъпа бутафория, заличила
автентичността и подменила материалните
следи. Визията на споменатите
археологически, архитектурни и
художествени стойности на наследството
агресивно е преиначена.
Новоизградените
бетонни укрепителни стени на Созопол,
пищната тапетна декорация в позлата на
черквата “Св. Марина” в Пловдив,
нарушаваща микроклимата и нанасяща
увреждания на стенописите, интерпретативната
реконструкция на Трапезица във Велико
Търново, са унищожили документалната
стойност на тези паметници на културата,
загубена завинаги е историческата
истина за тези обекти. Освен невъзвратимите
културни стойности, неизчислими са
загубите за възпитанието на подрастващите
поколения, израстващи с бутафорното, с
неистината, фалшификацията.
Още по-обезпокоително
е, че и други обекти се подготвят да
бъдат подложени на системни неправомерни
действия. Така недвижими културни
ценности от изключително важно значение
– Патриаршеската църква и крепостната
стена в Силистра, други обекти в Созопол
и по Южното черноморско крайбрежие –
ще последват съдбата на крепостните
стени в Созопол и на Трапезица във Велико
Търново.
Като професионалисти,
ние сме обвързани с етични стандарти и
известни закони, които изискват
осигуряването на професионална грижа
за съхраняване и уважение към оригиналната
/автентичната/ субстанция на културното
наследство.
Във връзка с
гореизложеното, излагаме някои предложения
по Закона за културното наследство, а
именно:
Да се разграничат
правомощията по съгласувателната
процедура от контролните, за да няма
конфликт на интереси, какъвто е случаят
в сега съществуващата съгласувателна
процедура, която се извършва от ГД
“ИОКН”, която има основно контролни
функции и сама себе си контролира.
Всички инспектори
по места да отговарят на изискващия се
ценз за работа с обекти на недвижимото
културно наследство – архитекти,
инженери, художник-реставратори, които
са работили по обекти на културното
наследство.
Да се облекчи
процедурата по съгласуване на проектите
по консервация, реставрация и адаптация,
т.к. тя е много тромава в момента, пък и
е опасно съсредоточена само в подписа
на министъра, игнорирайки мнението на
специалистите.
Да се предвиди
процедура за отнемане на удостоверението
и отписване от регистъра по чл. 165 при:
системно
предлагане на намеси, несъобразени с
принципите за опазване на културното
наследство;
при
извършване на консервационно-реставрационни
работи по обекти на културното наследство,
несъобразени с принципите за опазване
на автентичността на паметниците на
културата;
да
се предвиди обратна връзка, за контрол
на основанията, при които се вписват в
публичния регистър лица, които нямат
необходимите знания и реализации по
обекти на културното наследство.
Настояваме да се
вземат спешни мерки за опазването на
културното наследство, чиято автентичност
необратимо се подменя именно чрез
дейности, целящи неговото „опазване”!
ПРИЛОЖЕНИЕ
1
Чл. 10 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи, приета на 4 ноември
1950г., обн. ДВ, бр.80 от 2 октомври 199г., изм.
ДВ, бр.137 от 20 ноември 1998 г., декларира:
“Всеки има
право на свобода на изразяването на
мнения. Това право включва свободата
да отстоява своето мнение, да получава
и да разпространява информация и идеи
без намеса на държавните власти...”.
Рамковата конвенция
на Съвета на Европа за значението на
културното наследство за обществото,
приета на 27.10.2005г., ратифицирана 2005г.,
постановява ролята на “конструктивни
критици” в
“публично
обсъждане и дискусии”,
чл. 10, б. в); чл. 11, б. в); чл. 12, б.а) и с); чл.
15, б. в).
Конвенцията за
защита на архитектурното наследство
на Европа, приета на 3 октомври 1985г.,
обнародвана в ДВ, бр. 42 от 28 май 1991г.,
приета по Препоръка на NR (80) на Комитета
на министрите към държавите членки
относно специалната подготовка на
архитекти, урбанисти инженери по
градостроителство и по озеленяване, в
чл. 12 разглежда възможността “да
бъде разрешен достъпът на обществеността
до защитаваното имущество”,
като е предвидено “всяка
страна поема задължението да не допуска
последиците от откриването на такъв
достъп и по-специално на каквито и да е
структурни подобрения да вредят на
архитектурния и историческия характер
на такова имущество и на неговата околна
среда.”
Международната
харта за опазване на историческите
градове, приета октомври 1987 г., и
Международната харта за консервация и
реставрация на паметниците и забележителните
места, т.н. Венецианска харта, приета на
25 – 31 май 1965 г., постановяват основните
принципи за опазване на многообразието
на културното наследство и културните
ценности.
В чл. 9 се дават
границите на намеса: “Реставрацията
е дейност, която трябва да се предприема
в изключителни случаи. Тя има за цел да
запази и разкрие естетическите и
исторически стойности на паметника и
се основава на респекта към оригиналния
материал и към автентичните документи.
Тя свършва там, където започва хипотезата:
всяка допълнителна възстановителна
работа, считана за необходима по
естетически или технически причини, се
определя от архитектурната композиция
на паметника и трябва да носи белега на
съвременността. Реставрацията винаги
трябва да бъде предшествана и придружена
от археологическо и историческо проучване
на паметника.”
В Европейската
конвенция за опазване на археологическото
наследство, приета на 16 януари 1992г., обн.
ДВ, бр. 70 от 10 август 2004г., чл. 2, ал. б ii, са
предвидени действия “за
опазване на материалните доказателства,
които да бъдат изследвани (и) от идните
поколения.”
Чл. 9, б i. ангажира
всяка от страните участнички “да
провежда просветни действия с цел да
привлече общественото внимание и да
запознае общественото мнение със
значението на археологическото наследство
за осмислянето на миналото и на заплахите
за това наследство”.
Резолюция (2002/С32/01)
на Съвета на Европейския съюз относно
културата и формирането на общество на
знанието, приета на 21 януари 2002г. и
Резолюция (2002/С32/02) на Съвета на Европейския
съюз относно ролята на културата за
развитието на ЕС, приета на 21 януари
2002г., способстват за създаване на общества
за опазване на многообразието на
културата и обмен на информация.
