За един бутиков конкурс

 В един късен пролетен следобед, след натоварен работен ден, каквито повечето от нас имаме постоянно, вместо чаша вино за отдих се освежихме с една идея. Идея за конкурс... но малко по-различен, в една по-тясна сфера, която тепърва се пробужда отново – така нареченото „опазване“. Преди три години, когато промениха закона* за културното наследство и само една шепа архитекти получиха правото да проектират в сферата на паметниците, духовете бяха разбунени и техните викове отекват и до днес. Но има една особеност, която убягва на повечето архитекти и то точно на поколенията, започнали кариерата си в зората на демокрацията. Толкова ли ни е високо егото на нас, хората носещи титлата архитект, че я пропускаме? Историята и традициите са голяма част от нашето бъдеще. Точка, дори удивителна по въпроса. Вниманието и знанията, които трябва да се отделят за реставрацията и консервацията на една сграда от миналия век или на крепостна стена от римската епоха, са изключително важни и това е бавно и трудно пътуване; пътуване в обратна посока на изоставянето и разрухата... По-важно ли е да се построи нещо ново с по-висок КИНТ, на което мазилката ще започне да се разпада след десет години и евтините облицовъчни плочи и PVC дограми да се деформират? Дипломантите, участващи в конкурса, разбират правилния подход и това е най-хубавото.

Благодарение на колегите от Дружество Архитектурно наследство изложбата бе подредена със стил и замисъл, а проектите до един приятни и интересни. Нямаше нито едно табло, включващото така наречения „мутробарок“ или намек за грандоманщина.

Награждаването на победителите бе истински празник за нашето дружество. Удоволствие,  продиктувано от порива на младите архитекти, търсещи не най-модерното, най-скъпото или лъскавото, а най-доброто и необходимото за една сграда и квартал. Не съм виждала друг конкурс, в който членовете на журито са толкова развълнувани, вследствие на което бяха раздадени пет награди**, осигурени от спонсори и от дружеството, както и четири поощрения. Това е първият студентски конкурс, организиран от членове на САБ, и първият с такава тематиката. След закриването на изложбата, проектите отпътуваха за Варна, където ще гостуват на ВСУ 'Черноризец Храбър'.

С очакване за нови интелигентни решения в сферата на опазването,

крачката напред е направена.

М. Байкова

**Наградите бяха осигурени от Kingpsan, Volvox, Event Zone и картина от личната колекция на арх. Я. Банков
 

*Чл. 163. Консервация и реставрация на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.
Чл. 164. (1) Дейностите по консервация и реставрация се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по:
1. специалност в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика;
2. друга специалност, със специализация в съответната област на консервация и реставрация и имат две години професионална практика в същата област.
(3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.