3 МАРТ – НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПАМЕТНИКЪТ
НА ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ В СОФИЯ*
автор: арх.
Явор Банков
Проектираният по спечелен международен конкурс от 1900 г. паметник на
Цар Освободител от придобилия световна слава италиански скулптор Арналдо Емилий
Цоки (Дзоки) /1862-1940/ е открит официално през 1907 г. Основната
работа по изпълнението на паметника е осъществена през 1901-1904 г. Паметникът е замислен като съчетаване на два материала –
гранит с различна повърхностна обработка и бронзови скулптурни фигури и
барелефи. Двата материала - камък и
бронз се редуват като пояси във височина. Тялото на паметника е от три основни
части –
а)базисна форма,
б)обхванат всестранно от фигурални композиции
по-тесен каменен блок, увенчан с профилиран капак-корниз,
в)стъпилата върху него голямата конна фигура
на Царя.
Паметникът
има определена насоченост на север към входа на Народното събрание. Това е
постигнато както от ориентацията на основните скулптурни фигури и композиции,
така и чрез издължаването на цялостната форма в посока юг-север.
Базисната
част се състои от излизаща напред едностъпална крепида с размери 990 на 790 см.
Тя е обработена като дискретно рустициране. Над нея е основната част на базата
от полиран гранит с размери 760 на 560 см. От източната и западната страна от
нея излизат две ризалитни части върху които стъпват конните фигури на
следващите по йерархия след Царя двама военачалници. В средата на профилирания
преход в горната третина на базисната част е скулптиран дискретно гирлянд. Трите
основни пояса на базисната част са в съотношение 1:1:1. Всички профили при
преходите са ненатрапчиви. Цялото каменно тяло въздейства като единно изваян
монолит стесняващ се към върха. Височината му е 880 см. Фигурата на Царя конник
е около 440 см.
Анализирането на „фасадите” на паметника показва, че той е замислен
съвсем съзнателно като съотношения на отделните части. Силуетите са търсени
като пирамидална форма. Източният и западният са като пресечена пирамида с ъгъл при основата 73 градуса. Северният и
южният са във вид на островърха пирамида, също с ъгъл при основата 73 градуса. По
този начин се постига една обобщена пирамидална форма при възприятието на
паметника от всички страни. Въздействието е на единно хомогенно тяло от
каменните и металните части на паметника.
Особено характерно е пропорционирането на основните части. Съотношението
между базисната част, тялото със скулптираните фигури и тялото на конната
фигура на Царя е А:А:А. При обща височина на паметника 3А, основите му са в
тясната (север/юг) страна 2 А, а при широката (изток/запад) страна 2,5 А. Трите
части на базисната форма са в отношение 1/3А към 1/3А към 1/3А.
Подчинен на триделното членение в класическата антична архитектура и на
същото по време на ренесанса, този архитектурно-скулптурен паметник носи духа
на античната класическа и на албертианската и паладианска изчистеност. Той е уникален като
постигнато единство на образа и като градообразуващ фактор по отношение на бъдещото
оформяне на площад „Народно събрание”. Трябва да се има предвид, че е издигват
на гола поляна пред проектираната от арх. Константин Йовановеч две десетилетия по-рано сграда на Народното
събрание. Тази творба е една от най-известните на майстора Арналдо Цоки,
оставил своите произведения в различни страни на Европа и Америка. Не е
случайна неговата пластична култура. Той е роден в люлката на европейския
ренесанс Флоренция и е потомък на видни скулптори.
Оградата
на паметника е по проект на видния български архитект Никола Лазаров и е била
изпълнена за откриването на паметника.
Паметникът на Цар Освободител в София е може би най-забележителната
творба на Арналдо Цоки по отношение на контекста на средата и на постигнатите
единство и хармония на образа. Има всички основания да бъде предложен от Република България в регистъра на
европейското културно наследство.
* Повод за този анализ бе работата ми като
консултант при определяне на застрахователната стойност на паметника
(август-септември 2012 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар