С така наречената социализация скалният град е не само загрозен, а загуби голяма част от автентичното си въздействие
Георги КУЛОВ
Релси и бетон на Перперикон го превърнаха в гаров перон. Чаканата дълги години социализация на скалния град на траките се превърна в провал и предизвика скандал. Причината е, че подходите към обекта и негови ключови части са направени от винкели, захванати в скалата с бетон. Перперикон е не само загрозен, той е загубил голяма част от автентичното си въздействие.
Скандалното е, че проектът за социализация е консултиран с професор Николай Овчаров. Той се дразни, когато сравняват Перперикон с Мачо Пикчу, но допусна „неговият обект” да бъде съсипан с винкел и бетон. Отговорност носи и бившият министър на културата Вежди Рашидов, с който по закон се съгласува проекта.
Разочарованието на посетителите е голямо. Скалният град вече носи името Перпербетон. Дълги години словесни реки се изливаха в медийното пространство, за да убедят българите, че Овчаров е откривател на обекта и той ще бъде експониран по най-добрия начин. Не е нужно да се отиде надалеч зад граница, за да се види, че в такива случаи се ползват не железа и бетон, а най-обикновени дървени скари. Естественият материал по-добре се вписва в археологическия обект и се приема като естествена и необходима добавка от туристите. Освен това се избягва моментът, когато желязото ще корозира и ръжда ще оцвети белия град в л….но кафяво.
Проблем за Перперикон е не само социализацията му, но и самото проучване. И до днес не можем да разберем, след като обектът е обявен за скален град на траките, защо непрекъснато излиза и се говори за Средновековие. Защо няма резултати и впечатляващи находки за предходните културни периоди от времето на праисторията и античността, въпреки гръмогласно и безпочвено твърдение, че тук е било най-голямото прорицалище на древния бог на виното Дионис. Явно „професорът“ не си е взел поука от комисията от експерти-археолози, която през 2006 г. установи, че разкопките се водят в разрез с науката и поиска от ръководството на Археологическия институт с музей при БАН да не позволява на Овчаров повече да копае на обекта.
Ще поясним, че археологическите обекти при разкопаването на практика се унищожават. Ако не се документират добре пластовете от отделните епохи, те са безвъзвратно загубени за науката. Само политически натиск тогава поднови разрешението за разкопки на Овчаров. Трябва да му се признае, че той умее да работи с медиите и политиците. Бе пръв до Първанов, също пръв до Вежди Рашидов и отново пръв при Станишев. Дори бе станал шеф на комисията, разпределяща парите за разкопки. Естествено най-много имаше за Перперикон.
Никоя медия и никой политик не се интересува от отношението на археологическата гилдия към неговите „открития“. Факт е обаче, че досега „професорът“ не е заемал нито една изборна длъжност в Археологическия институт с музей при БАН, твърдят негови колеги.
Проблемът с Перперикон не е изолирано явление за страната. Скандали с археологически обекти имаше още по времето на социализма. Като пример за нескопосана работа се сочеше Царевец заради тоновете налят бетон. Тогава дейността се проектираше и изпълняваше от Националния институт за паметниците на културата /НИПК/.
През 1991 г. проектирането и строителството се извади от компетенцията на НИПК. С това се заеха частни фирми, които си парцелираха страната. Недоразуменията станаха практика, но отговорност не носи никой. Преименуваният Национален институт за недвижимо наследство нямаше отношение към скандалите. Днес се роят се скандал след скандал като реставрацията и социализацията на Калиакра, Мали град, Кракра…
Една от причините е, че фирмите-изпълнителки са заинтересовани от по-голям обем работи, а консултантите им – от по-високи комисиони.
Една от причините за скандалите с археологическите обекти е, че бенефициент на проектите за тяхната социализация са общините. Те не са формирали предвидените от закона обществени комисии за културното наследство. Такъв е и случаят с Кърджали.
За тези, които са любознателни, ще посочим, че проектант на цялостната социализация на Перперикон е арх. Минчо Ненчев. Изпълнител е Обединение ГБС „Реставрации“-Пловдив. Ръководител на обекта, чийто бенефициент е община Кърджали, е инж. Катя Митовска. Партньор по проекта е Регионалният исторически музей. Общата сума за строително-монтажни работи, строителен надзор и авторски надзор е 3 844 099 лева. Тя е осигурена от Оперативна програма „Регионално развитие“.
Георги КУЛОВ
