ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ХРАМОВЕ –
Храмът на Соломон и Божи Гроб
Древният Йерусалим
Едни от първите сведения за Йерусалим са от XIV в. Пр. Хр. В древното египетско селище Тел ел – Амарна е запазена кореспонденцията между египетския фараон и неговите управители на външни провинции. Много от писмата са на някой си Абди – Хиба, местен управник на фараонските владения в далечна Палестина: „Това е, което твоят слуга, Абди – Хиба, има да ти каже: „Знай, че този тук Йерусалим не ми е бил предаден нито от баща ми, нито от майка ми, но ми е бил предаден от мощната десница на Самия цар.”
ДАВИДОВИЯТ
ГРАД
Ковчегът на Завета – знакът на Божието споразумение с Децата на Израел, сключено най-напред с Авраам и сетне подновено чрез Мойсей – бива окончателно настанен в Давидовия град. С това се приключва номадския начин на живот на евреите. Вече усърдно се говори, че скоро ще бъде съграден и Божия дом – бъдещият образец за опорната точка на израилтянското светоусещане.
Давид, напътстван от господа, съставя плана за изграждането на храм върху билото на източните Йерусалимски възвишения. Но също както Мойсей, на когото не е съдено да стъпи в Обетованата земя, друг ще издигне Дома Господен – Давидовият син Соломон с помощтта на майстори и материали, доставени от по-развитите финикийски общности. („Книга на Царете”: И като се строеше домът, иззида се с камъни, приготвени на кариерата, така щото нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу в дома като се строеше.) Така Домът на господа бива построен навръх планината, по южните склонове на която се разполага Давидовият град. Предполага се, че днес на това място е бил разположен ислямският Харам – ал – Шариф и джамията Ал – Акса. Този градеж е стъпил върху платформата, издигната от Ирод през I в. Пр. Хр., легнала на свой ред върху по-ранната платформа на Зоровавел от V в. Пр. Хр., която пък е построена върху Соломоновия градеж. Днес обаче липсват конкретни свидетелства за мястото на Соломоновия Божи дом.
Разруха и изгнание.  |
| Джамията Ал- Акса |
Вторият Храм...
След Александър за известно време властват Птолемеите от Египет, после през 200 г. пр. Хр. на тяхно място идват Селевкидите – друга династия, основана от един от генералите на Александър, чиято изфънка е Антиох Епифан. Според римския историк Тацит “Антиох IV Епифан се борил да унищожи националното суеверие на юдеите и да въведе гръцката цивилизация, но му попречила войната с партяните... Гней Помпей пръв от нашите сънародници покорил юдеите. И като се позовал на правото на завоевателя, той влязъл в Храма. По този начин всички узнали, че онова място е съвсем празно, без никакви изображения на богове, и че светилището няма какво да разкрие. Стените на Йерусалим били разрушени, но Храмът останал.”
 |
| Иродовият
Йерусалим |
„След като премахна старите основи, той положи нови и върху тях издигна Храма (т. е. самото светилище)... И той обкръжи Храма с огромни колонади, като ги изгради всичките в пропорция спрямо Храма и надмина предшествениците си по щедрост, та смяташе, че никой друг не е украсявал Храма тъй великолепно... Долу, започвайки от подножието, където го заобикаля дълбока пропаст, той (Ирод) го обкръжи с огромни камъни, скрепени с олово...
„Външният периметър на Храмовата платформа е бил свободно достъпен. Следва втори двор, до който се стига по няколко стъпала и който е обкъжен с каменна балюстрада с надпис, забраняващ влизането на чужденци под страх от смъртно наказание. Вътре в този двор е свещеният двор, в който влизат ритуално чистите през източната порта. Вътре в този двор е свещеният двор, в който влизат само свещениците. В този двор е Храмът (Наос), а пред него е олтарът, на който се принасят ежедневно всеизгаряния пред Господа. Същинският Храм, сградата на светилището съдържа Светая светих. В приземния етаж на Светилището се намират „три чудесни творби, прославени по цял свят: светилник, маса и олтар за кадене. Седемте лампи, тъй като такъв брой разклонение имаше светилникът, представляваха планетите; хлябовете на масата, дванайсет на брой, представляваха зодиака и годината; а олтарът за кадене, чрез тринайсетте вида благовония от морето и сушата, както пустинна, така и обитавана, с които беше запълнен означаваше, че всички неща са от Бога и за Бога. Най-вътрешният кът имаше дължина двайсет лакти и по същия начин бе прикрит със завеса от външната част. В него нямаше съвършено нищо: ненакърним, невидим за когото и да било, той се наричаше Светая светих”.
Каквото и да мислят за него поданиците му, Ирод е полезен и услужлив васал на своите римски господари, не на последно място заради своята способност и готовност да поддържа ако не мир, то поне ред в непокорното си царство. След неговата смърт започват междуособици и борба за власт между наследниците му. От друга страна противоречията между юдеи и римляни се изострят, колкото и римляните да са толерантни към покорения юдейски народ и неговата религия.
Няма точни сведения, чрез които да се проследи преминаването към мюсюлманско свещено място, завладяването и преименуването на храмовете, преосмислянето и пресъздаването на преданията и традициите. Днешните историци са привикнали с един мюсюлмански Йерусалим, за тях Иродовата платформа не е нищо друго, освен „Достойното светилище”, т.е. Харам-ал-Шариф, а върху нея вече стотици години се издига централното светилище, наречено „Купол на скалата”, а от южната му страна – джамията ал – Акса. Монументът на Умаядите – Харам-ал- Шариф е проектиран и построен през седми век – платформата е обрамчена от запад и север с красиви колонади, а в пространството между тях доминират двата купола – на Акса и на Скалата.
Превръщането на Палестина от провинция на Римската империя в християнска Света земя започва от император Константин. Приемането на християнството от Константин по време, когато само сравнително малка част от поданиците му изповядват тази доскоро преследвана вяра е негов личен избор. Основният интерес на иператора е насочен към мястото на Исусовото погребение – извън западната градска стена по време на Константин. Императорът мобилизира държавните ресурси и своите частни, за да изгради един впечатляващ комплекс, доминиран от огромна базилика.
За съжаление християнският Йерусалим на Константин и Елена е сполетян от катастрофа – през 614 г персийците нахлуват в Йерусалим, той е опустошен, а Храмовият комплекс и базиликата на Константин разрушени. През 614 г по време на Император Ираклий светите места са изградени отново от абат Модест. Век и половина след мюсюлманското завземане на Йерусалим църквата „Божи гроб” изглежда недокосната. Много поклонници свидетелстват за нейното съществуване и нейното величие. Но през 1009 г египетският Халиф ал-Хаким, прославил се със своето безчестие и злодейство разрушава отново църквата „Божи гроб”. Претекстът за унищожаването му „камък по камък” е „Слизането на свещения огън”, което той оценил като измама и магьосничество. Възстановена е от Византийският император Константин IV Мономах в периода 1030 – 1048 г.
ИРОДОВАТА ПЛАТФОРМА
Когато строежът стигна до върха на хълма, той изравни върха и запълни вдлъбнатините близо до стените, и направи горната повърхност гладка и равна навсякъде”. Това е Иродовата платформа.
Днес повечето изследователи смятат, че днешната заградена мюсюлманска част около „Скалния храм” (Купола на скалата) представлява именно Иродовата платформа. Другата връзка, която се прави е, че Светилището на Храма е свързано със скалата, превърната днес в Светилище под мюсюлманския купол на скалата.  |
| Летният дворец в Масада |
През 64 г сл. Хр.последният римски префект за Юдея, Гесий Флор станал неволна причина за унищожаването на Светия град, като „изпратил военен отряд да вземе седемнайсет таланта от свещеното съкровище на Храма под претекст, че кесарят ги искал”. При тази вест започват сериозни размирици сред евреите, които постепенно прерастват в страшен сблъсък с римляните. Войната не може да бъде избегната. През лятото на 70 г сл. Хр. Тит – синът на Веспасиян обсажда Йерусалим. Стените на града са сринати, градът – опожарен. Последен остава Храмът. Той също не е пощаден – опожарен, срутен, хранилището на юдейското богатство е ограбено. На връх Мория вече няма да има несметни богатства и ценности – Храмът на Ирод, най-скъпият и великолепен отзвук от Соломоновия блясък е опустошен.
 |
| СТЕНАТА НА ПЛАЧА |
Няма точни сведения, чрез които да се проследи преминаването към мюсюлманско свещено място, завладяването и преименуването на храмовете, преосмислянето и пресъздаването на преданията и традициите. Днешните историци са привикнали с един мюсюлмански Йерусалим, за тях Иродовата платформа не е нищо друго, освен „Достойното светилище”, т.е. Харам-ал-Шариф, а върху нея вече стотици години се издига централното светилище, наречено „Купол на скалата”, а от южната му страна – джамията ал – Акса. Монументът на Умаядите – Харам-ал- Шариф е проектиран и построен през седми век – платформата е обрамчена от запад и север с красиви колонади, а в пространството между тях доминират двата купола – на Акса и на Скалата.
Константин открива под храма на Юпитер Капитолийски на Адриановия форум мястото на Исусовото погребение. „Подир туй императорът издаде свещени едикти и когато осигури в изобилие всичко необходимо за начинанието, заповяда около пещерата на Спасението да се изгради молитвен дом, достоен за Господа, и то с императорско великолепие...Накрая идва най-впечатлчващятя част от целия комплекс, огромна базилика, която се простира на изток от мястото на разпятието чак до Адриановото кардо...” (Евзебий) Така в 335 г се появява новият Йерусалим, Свещеният град, за да замени земния. Тези огромни и пищни сгради, разположени в самото сърце на Римския Йерусалим заменят градския езически храм.
Византийските архитекти запазват очертанията на ротондата над гроба, но завинаги е изчезнала огромната базилика на Константин Велики. През 1099 г, когато кръстоносците превземат Йерусалим, те намират „Божи гроб” именно в този вид, в който е била възстановена от Константин IХ Мономах. „Църквата на „Възкресението” е с кръгла форма, има 12 монолитни колони..., над олтара се издига мозаично изображение на Христос. Куполът не е затворен с каменен свод, а е оформен от преплетени греди, тъй че църквата е открита отгоре.” Днешната църква „Божи гроб” е построена от кръстоносците в 1 149 г: ротонда над гроба, продължена на север с хор и апсида; под нея – параклисът на мястото, където Елена открива кръста; прилепен до него от юг – двуетажният параклис на Лобното място.
арх. Росица Михайлова
