Автор: арх. Ирина Атанасова
Снимки: Б.Анастасов - Жп гара Трапезица – архитектурен шедьовър, но занемарен – в близост до строящия се панорамен асансьор към хълма Трапезица
Представите за културно наследство се развиват и променят. Днес културна ценност представляват и обектите от ново време – наследството на XX век. Пространственият обхват на наследството вече не се ограничава само до „паметника и неговата среда”, осмислят се структурите от по-високо ниво – културен маршрут, културен пейзаж. Съдържанието се обогатява с включването на индустриалното и други типове наследство.
Развива се общественото съзнание за ценността на индустриалното културно наследство. Важна е ролята му като историческо свидетелство за развитието на технологиите, производството и свързаните с тях социални промени. Включва голямо видово разнообразие от обекти - основно от Индустриалната революция до наши дни.
Наследството на железопътното
строителство е индустриално наследство, свързано с транспорта, и носи характерните
особености на тази категория. Обхваща един сравнително по-късен исторически
период – основно след 1830г. (откриването на първата жп линия Ливърпул-Манчестър).
Също като индустриалното културно наследство, неговата обществена значимост е сравнително
отскоро осъзната. Първият международен документ,отнасящ се до принципите на
опазването му, е от 2002г. - Riga
Charter,
FEDECRAIL.
Културното наследство на железопътното строителство включва материални и нематериални компоненти, които представляват ценност за обществото (исторически събития, технология, организация, други). Голям е интересът към това наследство в световен мащаб – жп моделизъм, множество фен клубове и др. (В някои страни дори любителските организации са включени като доброволци в дейността по опазване и поддръжка на исторически жп линии.)
Материалното наследство обхваща както движими
елементи (архивни чертежи, униформи, подвижен състав), така и недвижими
(архитектурно наследство). Към последните се причисляват не само големи обекти
като жп гари, виадукти, но и малки – перонен навес, др. (В Англия дори
исторически обекти от типа signal
box (сигнализационни
постове) са категоризирани и подробно описани по вид и архитектурен стил.)
Характерна особеност на архитектурното наследството на железопътното
строителсво е, че голяма част от неговите обекти са все още в експлоатация, те
са „живо” архитектурно наследство. Нужен е комплексен подход при оценката на
тяхната автентичност. Една историческа гара, която все още се изполва, за да
удовлетвори наложилите се съвременни изисквания и вследствие на физическа
амортизация, загубва част от своята материална автентичност, но запазва своето
историческо предназначение и функция.
В много случаи – поради промяна на трасето на линията, модернизация и др., обектите остават извън екплоатация. Многобройни са примерите от световната практика за адаптация на тези сгради към съвременността чрез организирането им за нови, полезни за обществото функции. Приемните сгради често продължават да бъдат използвани като хостели, хотели, ресторанти, както и като музеи, изложбени зали, други.
Известният Musee d’Orsay всъщност е бивша жп гара, а приемната сграда в Манчестър е превърната в мултифункционален център с изложбени конферентни зали – Manchester Central. Бившето ремонтно хале за локомотиви от 1846г. в Camden, Великобритания днес е концертна зала, посещавана от известни изпълнители.
Железопътното строителство е един от символите на Индустриалната революция. След средата на XIXв. железопътната мрежа бързо се разраства из Европа, колониите и целия свят. Става начин за осъществяване на по-бърза и лесна комуникация между отдалечени места, което изменя значително пространствените представи на обществото. Железопътният транспорт се превръща в мощно средство за икономическо развитие и социален просперитет. Наследството отразява неговата значимост за обществото.
Архитектурното наследство на железопътното строителство представлява културна ценност в своята интегрална цялост от материални и нематериални компоненти. Някои обекти, като
представителните градски гари
, са общопризнати архитектурни шедьоври, но има и други - скромни приемни сгради, ценни като свидетелство на времето. Важна част от това наследство са и останалите елементи на железопътната инфраструктура – самите железни пътища, мостове, виадукти и други съоръжения, които демонстрират постиженията на инженерната мисъл и технологиите от миналото.
В списъка на UNESCO има включени цели жп линии – Semmering Railway – Австрия, Rhaetian Railway - Швейцария и Италия, планинските жп линии в Индия - Darjeeling railway, Nilgiri Railway и Kalka Shimla Railway.
Съвременна тенденция в опазването на наследството на железопътното строителство е адаптацията на исторически линии (heritage railways) като културно-туристически маршрут. Използват се различни похвати за пресъздаване на автентичната обстановка – пътниците се придвижват с парен локомотив, по линията са реставрирани сградите и съоръженията, а служителите са облечени в униформи от съответния исторически период. Първата жп линия, реставрирана като heritage railway, е Talyllyn в Уелс, открита през 1951г. Днес много страни – Англия, Австралия, САЩ, др. имат такива атракции – дори и съседните ни Сърбия (Шарганската осмица), Румъния и Гърция.
Изграждането на железопътната мрежа изиграва важна роля за развитието и просперитета на българската държава и международните контакти. Архитектурното наследство на железопътното строителство представлява ценен документ за нашата история.
Някои от гаровите постройки – като тези в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Кюстендил, поради своята архитектурна и историческа стойност, са защитетени със статута културна ценност. Но освен тях, има множество автентични стари гари и други елементи на железопътната инфраструктура (пр. виадукт Змейово) – основно от периода преди II Световна война., които все още не са идентифицирани като недвижима културна ценност.
Културно-исторически потенциал за придобиване на този статут имат също и някои емблематични железопътни линии в България. Теснолинейната линия Септември-Добринище, представлява едно истинско постижение на инженерно-техническата мисъл, съчетано с красива природа. По направлението на първата жп линия Русе-Варна (от 1866г.) има запазени постройки от този период, а по нея преминава и днес небезизвестният Ориент-Експрес. Искърското дефиле и неговите природни забележителности се асоциират с известни исторически събития и творчеството на Вазов.
Отношението към културното наследство е показател за степента на развитие на едно общество. Разбирането за културната ценност на миналото и интегрaцията на наследството със съвременните социални нужди е начин за постигане на качествена среда за живот.
Настоящата тема е обект на научната разработка на арх.Ирина Атанасова
като докторант към катедра
„История и теория на архитектурата”, УАСГ,
с ръководител доц. д-р арх.
Й.Кандулкова.
